Какво е медитация?

 

КАКВО Е МЕДИТАЦИЯ?

ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ Е – КАКВО Е МЕДИТАЦИЯ? ВСИЧКО ОСТАНАЛО СЛЕДВА ОТ ТОВА. АЗ НЕ МОГА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ МЕДИТАЦИЯ, МОГА САМО ДА ВИ ОБЯСНЯ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ. АКО МЕ РАЗБЕРЕТЕ – ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ В МЕДИТАЦИЯ: ТОГАВА НЯМА НУЖДА ОТ “ТРЯБВА”. АКО НЕ МЕ РАЗБЕРЕТЕ – ВИЕ НЯМА ДА БЪДЕТЕ В МЕДИТАЦИЯ.

МЕДИТАЦИЯТА е състояние на не-ум. Медитацията е състояние на чисто, съзнание, без всякакво съдържание. Обикновено съзнанието ви е пълно с боклук, точно като огледало покрито с прах. Умът е постоянен трафик: движат се мисли, желания, преминават спомени, амбиции – това е постоянен трафик! Ден след ден. Дори когато сте заспали, умът функционира, точно това е сънуването. Той още мисли, още се тревожи и гори от нетърпение. Той се подготвя за следващия ден; продължава една подготовка, като подземно течение.

Това е състоянието на не-медитация. Точно обратното е медитацията. Когато няма трафик и мисленето е спряло, никаква мисъл не се движи, никакво желание не се възбужда, вие сте напълно мълчаливи -тази тишина е медитация. И в тази тишина може да се познае истината, и по никакъв друг начин. Медитацията е състояние на не-ум.

А вие не можете да намерите медитацията чрез ума, защото умът увековечава сам себе си. Може да откриете медитацията, само когато отстраните ума, когато сте хладни, безпристрастни, когато не се идентифицирате с ума; като гледате ума как преминава, но без да се идентифицирате с него, без да мислите, че -аз съм ума.

Медитацията е осъзнаване, че аз не съм ума. Когато това осъзнаване прониква все по-дълбоко и по-дълбоко във вас, малко по малко идват някои моменти – моменти на тишина, моменти на чисто пространство, моменти на прозрачност, когато във вас нищо не се раздвижва и всичко е тихо. В тези моменти вие ще узнаете кои сте, ще узнаете мистерията на това съществувание.

Идва ден на голямо блаженство, когато медитацията става ваше естествено състояние!…

Умът е нещо неестествено, той никога не става ваше естествено състояние. Но медитацията е естествено състояние, което сме изгубили. То е изгубен рай, но раят може да се възвърне отново. Погледнете в детските очи, погледнете – и ще видите безкрайна тишина, невинност. Всяко дете идва с медитативно състояние, но трябва да бъде въведено по много начини в обществото – то трябва да бъде научено как да мисли, да смята, да разсъждава, да спори, то трябва да научи думи, език, понятия. И малко по малко то изгубва контакт със своята невинност. То е заразено и замърсено от обществото. Превръща се в ефикасен механизъм; то повече не е човек.

Всичко, което е необходимо, е да се възвърне това пространство отново. Вие сте го знаели преди, така че когато за първи път познаете медитацията, ще бъдете изненадани – защото у вас ще се появи усещането за нещо познато от преди. И това усещане е вярно: вие сте я знаели и преди, но сте я забравили. Диамантът е изгубен в куп боклуци. Но ако можете да го изровите, ще откриете отново този диамант – той си е ваш.

В действителност той не може да бъде изгубен: може само да бъде забравен. Ние сме родени като медитатори, след това научаваме пътищата на ума. Но нашата истинска природа остава скрита някъде дълбоко в нас като подземно течение. Ако започнете да копаете малко по малко, някой ден ще намерите течащия още извор, извора на прясна вода. И това е най-голямата радост в живота – да го намерим отново.

МЕДИТАЦИЯТА НЕ Е КОНЦЕНТРАЦИЯ….

МЕДИТАЦИЯТА не е концентрация. При концентрацията от една страна е този, който се концентрира, а от друга – обекта, върху когото се концентрира. Има двойственост. При медитацията няма никой отвътре и нищо отвън. Това не е концентрация. Няма разделяне на вътре и вън. Това, което е вътре, прелива във външното и обратно. Демаркационната линия, границата повече не съществува. Вътрешното е отвън и външното е вътре; това е не-двойнствено съзнание.

Концентрацията е двойнствено съзнание: затова тя създава умора. Затова когато се концентрирате се чувствате изчерпани. И не можете да се концентрирате в течение на 24 часа, ще ви трябва време за почивка. Концентрацията никога не може да стане ваша природа. Медитацията не изморява, не ви изчерпва. Медитацията може да продължава 24 часа – ден след ден, година след година. Тя може да продължи вечно. Сама по себе си…тя е релаксация.

Концентрацията е действие, волево действие. Медитацията е състояние на не-воля, състояние на не-активност. Тя е релаксация. Човек може да се отпусне в собственото си съществуване, а то е еднакво със съществуването на Всичко. При концентрацията умът функционира като прави заключение: вие правите нещо. Концентрацията идва от миналото. При медитацията няма заключение. Вие не правите нищо особено, вие просто съществувате. В нея няма никакво минало, тя не е замърсена от миналото. В нея няма бъдеще, тя е чиста от всякакво бъдеще. Тя е това, което Лао Дзъ нарича wei-wu-wei, действие чрез бездействие. Това нещо дзен-учителите наричат: седейки в тишина и не правейки нищо, пролетта идва и тревата расте от само себе си. Запомнете: “от само себе си” – не се прави нищо. Вие не дърпате тревата нагоре; пролетта идва и тревата расте от само себе си. Това състояние – когато позволявате живота да следва собствения си път, когато не желаете да го насочвате, не желаете да го контролирате, когато не манипулирате, не му налагате никаква дисциплина – това състояние на чиста, недисциплинирана спонтанност – е медитация.

Медитацията е в настоящето, чистото настояще. Медитацията е непосредственост. Вие не можете да медитирате, може да бъдете в медитация. Вие не можете да бъдете в концентрация, но може да се концентрирате. Концентрацията е човешка, медитацията е божествена.

“ИЗБОР НА МЕДИТАЦИЯ ” Ошо