За амбицията

Досегашният ви живот е бил провален от амбиция. Няма друга по-страшна отрова от амбицията, защото тя ви умъртвява, дори когато ви оставя да продължите да дишате. Амбицията ви прави глупаци, а стръвта на амбицията се подава на детето още с майчинската кърма. От най-първия момент неговият живот започва  да се строи върху принципите на деструктивността. И няма нищо по-деструктивно от амбицията.

На вас самите ви е казвано – от родители, учители, свещеници, съседи, всички така наречени доброжелатели, че вие трябва да станете някоя особена, важна, силна личност !!! А парите дават повече сила от всичко останало…

Амбицията е една стълба. Винаги виждате някой, който е пред вас. Това е постоянна състезателна ревност. Целите сте погълнати от мисълта как да намерите средства и пътища, били то правилни или грешни, че да изпреварите другите. И ако сте достатъчно хитри, можете да имате успех. НО В СВЕТА НА АМБИЦИЯТА УСПЕХЪТ В КРАЙНА СМЕТКА Е НЕУСПЕХ. Човек обаче забелязва, разбира, че е неуспех, едва когато е достигнал последните стъпала на стълбата. Човек е пропилял целия си живот в стремежа да стои по-високо, да бъде по-свят и по-богат от другите. И най-накрая това желание се сбъдва.

Проклети са онези, които достигат последното стъпало на амбицията си! Амбицията е била денем и нощем тяхна мечта и не е било лесно, защото всички останали тичат подир успеха по същия начин. Но когато човек е изкатерил последното стъпало на стълбата , той преживява голяма изненада и шок: през целия си живот е тренирал само това да се състезава и да се бори, а сега няма нищо повече за достигане…

Има една сентенция и тя трябва да е изказана от глупаци: „Нищо не е по-убедително от успеха“. Никой човек, който наистина е имал успех, не казва такова нещо. Защото аз ви казвам: „Нищо не е по-отчайващо от успеха“. Човек е постигнал целите си, но при това нечий живот се е изнизал между пръстите му. Никога времето не е стигало, дори за това да диша свободно, дори за това да се усмихне, дори да обича. Що за живот е това? Като на робот, механичен. И ето, когато сте постигнали жадуваната цел, у вас се надига огромно отчаяние, защото там няма нищо.

Но малцина имат куража да си признаят, че всичко това е стратегия на обществото, за да държи хората настрaни от живота. Цялото общество е против живота, против любовта, против песните, против танцуването…

Докато човек достигне най-високото стъпало на стълбата, може да премине целият му живот. И какво намира там  – нищо. Но е необходим кураж, за да го каже на останалите, които са след него и се трепят да достигнат върха. …

Идва ден, когато разпознавате, че цялата ви възпитателна система, вашите родители с всичките добри намерения, всички спят дълбоко. А няма обратен път; не можете да си върнете младостта. Тогава вече няма възможност цветовете на любовта да разцъфтят у вас. Вие сте станали сухи, твърди и мъртви, защото конкуренцията е твърда,  а за да има успех, човек трябва да е твърд. Тази твърдост разрушава всички хубави стойности у вас: любовта, радостта, екстаза. Никога не ви е идвало наум да медитирате. Парите са били вашата единствена медитация.

ОШО

Следвайте ни и тук:  Facebook , Google+