Как децата да построят мост към родителите си?

Преди всичко, те трябва да са честни, без значение от последствията. Те трябва да говорят с родителите си за всичко, което чувстват, да не скриват нищо. Напоследък много деца премълчават и пропастта между тях и родителите им става все по-голяма. 

Веднъж аз отидох при баща ми и му казах: - Искам да пуша цигари. А той: - Какво? Аз му казах: - Трябва да ми дадеш пари за цигари, защото не искам да те лъжа. Ако не ми дадеш, ще те излъжа и отговорността ще отпадне от теб. Ако не ми разрешиш да пуша, аз ще се крия. Така ме караш да стана лъжец, да скрия истината, да не съм честен и открит. Виждам че много хора пушат цигари, искам и аз да опитам. Искам хубава цигара и първата цигара ще я изпуша в твое присъствие. Той каза: - Странно е, но твоите доводи са много убедителни. Ако ти забраня, ти ще лъжеш и пак ще пушиш. А мен ми е болно. Не искам да пушиш. Аз му казах: - Проблемът не е в това. Желанието да пробвам дойде, след като гледам другите пушещи хора. Искам да разбера какво представлява самото пушене. Ако е хубаво, ще се наложи да ме снабдяваш с цигари. Ако не си струва, няма въобще да пуша. Но аз не искам да правя нещо, което ти отказваш, още повече че цялата отговорност лежи върху теб, защото аз не искам да се чувствам виновен. Той ми донесе с голямо нежелание най-хубавите цигари, които се продаваха в града. Дядо ми казва на баща ми: - Какво правиш? Не се прави така. - Знам, че не се прави, но ти не познаваш детето ми, така както го познавам аз. То прави точно това, което е обещало и аз уважавам неговата честност. То ми обясни: “Не ми забранявай, защото аз ще се чувствам виновен” Аз запалих цигара, закашлях се и очите ми се напълниха със сълзи. Даже не я изпуших, хвърлих я. И казах на баща ми: - С това е свършено. Не се притеснявай повече. Искам да знаеш че ще говоря винаги с теб за всичко. Не чувствам необходимост да крия нещо от теб. А и ако скрия – с кого ще си говоря, ако не с баща си? Не искам да има пропаст между нас. А той каза: - Всички бяха против, но твоята искреност ме застави да ти донеса цигари. В Индия, нито един баща никога не би предложил цигара на сина си – това е нечувано! Бащите даже не пушат в присъствието на децата си.

 

Децата се намират в много трудно положение. Трябва да поддържате детето си, за да ви говори без страх. Това ще му помогне не само на него, но и на вас. Истината е прекрасна сама по себе си, честността е прекрасна сама по себе си. Но обществото забранява, религията забранява, традицията забранява. Ето например – най-вълнуващата тема за детето е секса. Децата трябва да могат да разказват всичко, което се намира в ума им, да не скриват нищо. Те трябва да питат за съвет родителите си. Как да го направят? Намират се в затруднение, трябва им помощ. Към кого да се обърнат, ако не към собствените си родители? 

А днес съществува пропаст между родителите, съществува пропаст между мъжа и жената, съществува пропаст между учителите и учениците. Навсякъде сме заобиколени от пропасти и общуването е прекъснато. Това не е общество, защото няма комуникация. Никой не говори истината, всички са подтиснати. Всички потискат своите желания и се чувстват самотни и разочаровани. 

 

Създали сме ядосано поколение, създали сме безсмислена философия. И единствената причина за това е че връзката между деца и родители е скъсана.

Аз сключих споразумение с баща си: - Искам да сключим споразумение - Какво? - Ако аз ти казвам истината, ти да ме награждаваш, а не наказваш. Защото ако ме накажеш, следващия път няма да ти кажа истината. - Приемам условията ти.

По целия свят е така: истината е наказуема, хората не говорят за нея. И започват да лъжат, защото лъжата се възнаграждава.

ОШО

Facebook Twitter Email