Моят процес на трансформация

Преди време дадох обещание да напиша продължение на споделянето ми за процеса на трансформация този път „година по-късно” (всъщност почти 1,5 г.), но се случват толкова много неща, такива чувства и енергии текат, че не бях уверен, какво точно да опиша и споделя. Но нещата винаги стават по най-добрия за нас начин!!!

Преди седмица заминах да правя поредния експеримент в Rutherford Appleton Laboratory до Оксфорд. Тези, които ме познават по-отблизо знаят, че започнах трансформацията на 20-ти Октомври, а с Любов-Шакти работим съвместно от 8-ми Декември 2010г. От самото начало на процеса бях изоставил всякакви служебни задължения и се бях фокусирал върху вътрешната си работа – работа с емоциите, динамична медитация, чакри, тибетските упражнения и много, много езотерична литература (явно това е моят начин!?). Разбира се, имаше текущи неща, които движех, но не може да се каже, че работех, по-скоро изследвах себе си, четях езотерична литература и се трансформирах. В началото, когато започнах докторантурата си, вложих доста усилия и старание да науча всичко в тази нова област (Ниско-температурна Физика и Изследване на различни материали чрез разсейване на неутрони от повърхността им), но така и не стигнах до усещането и увереността, че разбирам нещата и още повече, че мога самостоятелно да работя с апаратурата, да пиша програми (използва се специален език за командите – всичко е автоматизирано), да работя с криостатите и т.н.

Тук може би е важно да спомена, че в процеса на трансформацията изместих фокуса от целта да завърша докторантурата си към целта да продължа все по-дълбоко да се трансформирам. В смисъл, че разбира се е полезно да приключа 4 години усилия, толкова експерименти и изключителни резултати със защита на докторска степен, но това не е жизнено важно за мен, защото и без дипломата, опитът и уменията научени за това време си остават за мен. От друга страна личностната трансформация е направо жизнено важна от какъвто и ъгъл да я погледнеш! Странно, но именно това ми даде пространство и свобода да се върна отново към дисертацията си и да продължа да пиша това, което бях спрял преди година. Разбира се, това смъкна стреса, който неизменно върви със страха от провал (ами ако не успея!?).

Да се върнем към експеримента. Всичко започна много добре и измерихме това, което бяхме запланували. Колегата Олег (руснак разбира се), реши да продължим и да измерим отново общо взето всичко, което сме мерили до този момент, при тези (еднакви) условия. За целта удължихме експеримента с няколко дена. Интересното е, че Кристи – ученият, който отговаряше за нашия инструмент – беше зает през уикенда и се наложи аз да работя като оператор и да пиша програмите. Не знам как съм изглеждал отстрани, но той беше уверен, че ще се справя! Олег малко се съмняваше, а аз направо бях готов да побягна или да се разсърдя, или да направя скандал, или каквото и да е само да не…!? Въобще такъв страх от провал, че направо ме заболя корема. Обаче…, сега имах пространство да видя страха! Супер нали! В момента, в който го разпознах и силата му се пренасочи (това е най-близката дума, с която мога да опиша случилото се) и част от мен се изправи готова да рискува (дори да се изложи и да се провали). Поех риска – малка крачица, съгласих се, и „колелото се завъртя”. После не остана време да се мисли, защото работата ни пое и без много мислене, приключихме измерванията.

Искам да опиша малко по-подробно чувствата си, защото мисля, че това е важно. В началото беше страхът, но след като имах пространство да го съхраня и да го приема, той някак се трансформира и формира желание да направя опит и аз го поех и направих първата крачка. После всичко тръгна много лесно, а най-интересното е, че се отваря все повече пространство и ти откриваш, че имаш знанията и уменията да направиш това или онова, като даже не ти остава време да мислиш – откъде за Бога знам това, нали вчера не го знаех (или поне така си мислиш!?). Изненадата за мен самият беше пълна, Олег беше в шок и аз, за да намаля стреса върху него, отвреме-навреме се консултирах с Кристи по телефона, за да се уверим, че всичко е правилно. Такова удовлетворение и любов към себе си не бях изпитвал. Колкото повече препятствия възникваха, толкова по-голямо желание да ги преодолея имах, като фокусът ми беше не върху проблема, а върху възможното решение. Разбрах, че и решенията, които виждам са повече отколкото преди съм допускал и даже някои от работещите с мен (с повече от 20години опит) не успяваха да видят. Това ти дава невероятно усещане за увереност в собствените сили и усещането, че нищо не може да те спре (като усещането когато си влюбен!).

Ако си мислите, че това е всичко, много се лъжете. И аз си мислех същото, но ми предстоеше още една битка със себе си – да осъзная собствените си ограничения и оттам да се оставя на Вселената/Бог, защото тя знае по-добре от мен кое е най-доброто за мен (ето това е да приемеш Реалността такава каквато е!?).

Приключихме измерванията в Неделя около 21 часа, но Олег реши, че на другия ден трябва да направим още едни измервания. Проблемът беше, че той отива командировка във Франция и ще се върне чак в Сряда вечерта. Бях малко ядосан, че ме оставя сам, но нали има специалисти по криостатите (все пак е нормален работен ден) се съгласих да продължа. И като ответ, през нощта възникнал проблем и не успяхме да измерим почти нищо. Успяха да отстранят проблемът чак около 16 часа в Понеделник (загубихме 12 часа) и аз бях изправен пред ново предизвикателство. Никой от персонала не искаше и не можеше да остане след края на работния ден. Бях бесен, исках да ги навикам всичките, да набия някого, но дали това щеше да реши проблема!? След първоначалния пик, емоцията поутихна и (огромно благодаря на Любов – това го преживях и научих от теб!) можах да видя, че отново страхът от провал говори и ме спира да изявя себе си. Нататък е ясно! Сам на инструмента и на криостата, цяла нощ мерих, за да съберем данните, които ни трябваха. Разбира се поддържах връзка с Олег във Франция по телефона (май той се притесняваше повече от мен!). Към 4 часа сутринта вече бях тотално уморен, но толкова щастлив и доволен, че съм успял не само да проведа самизмерванията, а и защото направих неща, които мислех, че не мога или не зная. На сутринта имах чувството че летя и бях щастлив и изпълнен с любов!

След приключването на експеримента имах възможност да преосмисля и да погледна на нещата, които преживях. Бях шокиран! Открих, че не ходенето по лекции и работата върху докторантурата ми дава увереност и знания/умения, а работата, извършвана вътре в мен, с други думи трансформацията. От друга страна това ми даде доказателство, че поетия от мен път е правилния и е всичко, от което човек има нужда. Защото цитирам „Аз не съм тук, за да отговарям на нечии очаквания! – Ошо”, а за да намеря (да си спомня) своята Божествена същност и да изживея най-прекрасния вариант на самия себе си! Има ли ограничение нашето въображение!? За финал ще завърша седна мисъл на Айнщайн – „Въображението е по-важно от знанията!”.

Благодаря на Любов-Шакти, без чиято опора, подкрепа и търпение  нямаше да стигна до тук. Разбира се благодаря и на цялата група, защото вие ми давате стимул, подкрепа и любов, за да продължа трансформацията. Успех на всички по нелекия път! Обичам ви и ви прегръщам!

Николай Василев