Медитацията е нещо, което продължавате да изживявате всеки миг от живота

МЕДИТАЦИЯТА НЕ Е НЕЩО, КОЕТО ПРАВИТЕ СУТРИН И ПРИКЛЮЧВАТЕ С НЕГО. МЕДИТАЦИЯТА Е НЕЩО, КОЕТО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ИЗЖИВЯВАТЕ ВСЕКИ МИГ ОТ ЖИВОТА…ХОДЕЙКИ.. СПЕЙКИ… СЕДЕЙКИ.. ГОВОРЕЙКИ… СЛУШАЙКИ …

МЕДИТАЦИЯТА не е усилие, ТЯ НЕ Е ДЕЙНОСТ. ТЯ Е ПО-СКОРО ЕДНО ПЪЛНО СЕБЕОТДАВАНЕ. Тя трябва да се осъществи в неактивност. Всъщност просто да бъдеш е вече медитация – да не правиш нищо, да не желаеш нищо, да не копнееш за отиване някъде. ПРОСТО ДА БЪДЕШ ТУК И СЕГА. Това е, което аз наричам медитация. Но то е много трудно да се схване. Дори да мислиш за това е трудно. Умът не може да схване нищо, което не е усилие. Самият език на ума, самата рамка, самата структура се основава на усилието да правиш нещо, да постигаш нещо, да отиваш някъде.

Умът е много сериозен, а медитацията е абсолютно несериозна. Като казвам това, ти може би се объркваш, защото хората все говорят много сериозно за медитацията. Но медитацията не е сериозно нещо. ТЯ Е ПРОСТО КАТО ИГРА. Несериозна. ИСКРЕНА, НО НЕСЕРИОЗНА. Тя не е като работа, а е пo-скоро като игра. Играта не е дейност. Дори и да е активна, тя не е дейност. Играта е просто удоволствие. Действието не те завежда никъде, няма мотивация. По-скоро това е една чиста, течаща енергия.

Това обаче е трудно, защото ние сме така въвлечени в дейности! Винаги сме били така активни, че активността се е превърнала в дълбоко вкоренена обсебеност. Дори и когато спим, сме активни. Дори и когато мислим как да релаксираме, ние сме активни. Ние дори и релаксацията превръщаме в дейност: правим усилие да релаксираме. Това е абсурдно! Но то се случва поради механичните навици на ума.

И ТАКА, КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?!…САМО НЕАКТИВНОСТТА ЩЕ ТЕ ДОВЕДЕ ДО ТВОЯ ВЪТРЕШЕН ЦЕНТЪР, НО…УМЪТ НЕ МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ КАК ДА БЪДЕШ…НЕАКТИВЕН! Какво да се направи? Аз съм изнамерил начини. Начини да бъдеш активен до такава степен, че активността просто да спре; да бъдеш така бясно активен, че умът, който копнее да бъде активен, да бъде изхвърлен от твоята система. Само тогава, след дълбок катарзис, ще можеш да слезеш до нивото на неактивността и да имаш проблясък от свят, който не е светът на усилията.

Веднъж щом познаеш този свят, ти ще можеш да навлизаш в него без никакво усилие. Веднъж щом получиш чувство за него – как да бъдеш просто тук и сега, без да правиш нищо, ще можеш да навлизаш в него всеки момент, ще можеш да оставаш в него където и да си. В края на краищата ти ще можеш да бъдеш външно активен, а вътрешно дълбоко неактивен. В началото обаче ще трябва да правиш едно много парадоксално нещо. Парадоксът е в това: първо ще трябва да бъдеш активен, бясно активен, до крайност активен, така че всичко да се освободи, това, което си потиснал, да се освободи.

Потиснал си много неща. Ти си просто купчина от потиснатост. Тези потиснати неща са винаги там и работят в подсъзнанието, непрестанно те разсейват, отравят те. Ако те не се освободят, не можеш да се чувстваш удобно със себе си. А ако не можеш да се чувстваш удобно със себе си, как ще се чувстваш удобно с вселената? Докато не се почувстваш напълно уютно с цялото, ти не си опитал що е религия.

Така дълго не си бил в контакт със себе си, в продължение на много животи. Отчуждил си се от себе си, станал си чужд на себе си, поради тази позиция на потискане. Продължаваш да потискаш всичко.. Не крещиш!.. Не се смееш!…Не плачеш истински!..Не си правил нищо истински, дълбоко; не си правил нищо, в което да си участвал изцяло…

Дълбоко вътре ти си събирал лудост. Тя може да избухне във всеки един момент. Никой не е нормален, защото точно зад тази така наречена нормалност е скрит ненормалният, лудият. Това ненормално, репресирано подсъзнание е вулкан, който разстройва живота му. Разстройва възприятието ти, разстройва всичко. Това е отрова, която трябва да изхвърлиш, ако въобще искаш да се чувстваш удобно със самия себе си. Това е първата стъпка, която трябва да се направи. Едва след това ще можеш да се чувстваш комфортно с всичкото.

Веднъж щом вселената стане твой дом, дори и за един момент, ти си станал религиозен. Това е трансформация. След това ти вече никога няма да бъдеш другаде, освен у дома. Можеш да се движиш навсякъде, можеш да си всеки или да вършиш всякакви неща и да оставаш у дома, спокоен. Това чувство обаче идва само тогава, когато всичката натрупана в теб идиотщина се освободи и изхвърли.

Ние продължаваме да я запазваме. Винаги сме нащрек да не би тя да се освободи; непрекъснато я пазим. Ако продължаваш да пазиш твоята натрупана идиотщина, нищо няма да стане. Но ако си готов да изхвърлиш навън всичко, което е било потиснато в твоята система, тогава много неща са възможни.  В теб ще се роди ново същество. Но ще трябва да си дързък, експресивен, неподправен и игрив!…

Каквото е било потиснато в теб, трябва да се извади навън. Веднъж щом се извади, ти ще се освободиш от него, ще се разтовариш… така много си се натоварил! Всеки носи Хималаите на главата си. Не можеш да се помръднеш и сантиметър с цялата тази тежест на главата си. Хвърли я! Това аз наричам дързост. Така че бъдете смели!!!

ОШО

 

Заповядайте при нас:

 Динамична медитация се провежда всяка сутрин в София.

От Понеделник до Петък от 09:00 часа :)

В зала “Актив”, Национален стадион “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”, сектор A, вх. 26, зала №1
(Отляво на централния вход)
виж карта

Събота и Неделя от 8:45 часа :)

В зала “Petty Dance Hall”, ул. Богдан №11
(вход откъм бул. Мадрид)
виж карта

Хара медитация се провежда всяка вечер от 19:30ч. 

В залата на Love & Shakti Център,
ул. Петър Делян № 18, в близост до Румънското посолство в София.
виж карта

За повече информация и записване:

Иван Satyam - 0876 98 98 60
Любов Shakti - 0878 77 60 76 , 0897 40 16 20

Следвайте ни и тук:  Facebook Google+

Facebook Twitter Email