Детският гняв

ГНЕВЪТ Е ЕСТЕСТВЕН ОТГОВОР ПРИ ВСИЧКИ НАС, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРИ ДЕЦАТА. Но да се справиш с детския гняв според мен е може би най-трудната страна от отговорността да си родител. И ЗАЩОТО Е ТРУДНА, ПОВЕЧЕТО РОДИТЕЛИ ОТГОВАРЯТ НА ДЕТСКИЯ ГНЯВ ПО НЕПРАВИЛЕН ИЛИ ПАГУБЕН НАЧИН…

Помислете върху това. КОГАТО ДЕТЕТО Е ЯДОСАНО, ТО Е ТВЪРДЕ ОГРАНИЧЕНО В НАЧИНИТЕ, ПО КОИТО МОЖЕ ДА ИЗРАЗИ СВОЯ ГНЯВ…!!! То има само две възможности – ДА ИЗРАЗИ ГНЕВА СИ ИЛИ ЧРЕЗ СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ С ДУМИ. И двете форми затрудняват родителя да отговори подходящо.

КАТО ПАРА В КОТЕЛ, ГНЕВЪТ ТРЯБВА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА БЪДЕ ИЗРАЗХОДВАН. НИКОЙ, включително и малкото дете, НЕ МОЖЕ ДА ПОТИСКА ГНЕВА СИ И ДА ПРОДЪЛЖИ ДА ГО ЗАДЪРЖА ИЗЦЯЛО В СЕБЕ СИ!!!  Това е едно от най-пагубните неща, на които можем да принудим  малкото дете. АКО НЕ ПОЗВОЛИМ НА ДЕТЕТО ДА ИЗРАЗИ ГНЕВА СИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН, ТО ЩЕ ТРЯБВА ДА ГО ЗАДЪРЖИ У СЕБЕ СИ – все по-навътре и по-навътре, което ще има разрушително въздействие върху живота му по-късно. АКО ДЕТЕТО Е НАКАЗАНО ЗА ТОВА, ЧЕ ИЗРАЗЯВА ГНЕВА СИ – с думи или чрез поведението си, – ТО НЯМА ДРУГ ИЗБОР ОСВЕН ДА ГО ПОТИСНЕ И ЗАДЪРЖИ НАВЪТРЕ В СЕБЕ СИ! …КАТО РЕЗУЛТАТ, ТОВА ДЕТЕ НИКОГА НЯМА ДА МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ ДА КОНТРОЛИРА РАЗУМНО ГНЕВА СИ!

АЗ НАРИЧАМ ТОВА „КАПАН НА НАКАЗАНИЕТО”. Като родители ние трябва да разберем, че наказанието не е начинът да научим децата си да се справят със своя гняв.

Друга честа грешка, която родителите правят, изпра­вени пред детския гняв, е в отговор да избухнат и да сто­варят бремето на своя гняв върху детето. Децата са без­помощни пред лицето на родителския гняв. Те не разпола­гат със защитни средства спрямо него. Най-обичайния при­мер тук откриваме в сурова реплика като: „Никога вече да не правиш така (или да не говориш така)! Разбра ли?” Когато родителят крещи на детето си, той на практика затваря всички нормални пътища, по които детето може да изрази гнева си, и както вече подчертах то трябва да го задържи вътре в себе си и да прибави към него родителския гняв.

НЕСЪМНЕНО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НЕ СЪУМЯВАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ГНЕВА НА ДЕЦАТА СИ!… АКО ДЕТЕТО ИЗРАЗЯВА ГНЕВА СИ – ИЛИ ЧРЕЗ ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ С ДУМИ …ТЕ ГО НАКАЗВАТ ИЛИ ГНЕВНО МУ СЕ КАРАТ… ИЛИ ГО ХОКАТ И НАКАЗВАТ ЕДНОВРЕМЕННО!!! Ще повторя, че тъй като ТОВА СА ЕДИНСТВЕНИТЕ НАЧИНИ ЗА ДЕТЕТО ДА ИЗРАЗИ ГНЕВА СИ,  то се оказва принудено да го потисне навътре в себе си.

ЗАЩО ТОВА Е ТОЛКОВА ПАГУБНО ?? Защото, както подчер­тах, гневът в крайна сметка трябва да се изразходва по някакъв начин. АКО СЕ ПОТИСКА ПРЕКАЛЕНО МНОГО, ТОЙ СЕ ТРАНСФОРМИРА В  „ПАСИВНО-АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ”. ПАСИВНОТО – АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ Е ПРЕДИМНО НЕСЪЗНАТЕЛНО (из­вън детското усещане) и насочено срещу авторитета. То е несъзнателна мотивация от страна на детето да развен­чае всички авторитетни фигури (родителите и учителите особено), като прави точно обратното на онова, което се очаква от него. Щом веднъж пасивно-агресивните черти започнат да влияят върху поведението на детето, дисцип­лината се превръща в кошмар.

ПАСИВНО-АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ (като противоположност на открития, честен, пряк и словесен израз на гнева) Е ТАКЪВ ИЗРАЗ НА ГНЕВА, КОЙТО СЕ СТОВАРВА ОБРАТНО ВЪРХУ ЧОВЕКА ПО КОСВЕН ПЪТ!!!…НЯКОЛКО ПРИМЕРА ЗА ТОВА СА …. БАВЕНЕТО… РАЗТАКАВАНЕТО… ШЛЯЕНЕТО… ИНАТЪТ…. ПРЕДНАМЕРЕНАТА ПОЛЗОТВОРНОСТ  … И РАЗСЕЯНОСТТА!!!… ПОДСЪЗНАТЕЛНАТА ЦЕЛ НА ПАСИВНО-АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ  Е ДА СЕ РАЗСТРОЯТ РОДИТЕЛИТЕ ИЛИ АВТОРИТЕТНИТЕ ФИГУРИ И…. ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА ГНЯВ!!!

ПАСИВНО-АГРЕСИВНИТЕ НАЧИНИ ЗА СПРАВЯНЕ  С ГНЕВА СА…. НЕПРЕКИ, … КОВАРНИ, … САМОРАЗРУШИТЕЛНИ, …И ПАГУБНИ. За съжаление тъй като пасивно-агресивното поведение е подсъзна­телно мотивирано, детето не може да осъзнае, че използва това съпротивляващо се, спъващо поведение, за да освободи насъбралия се у него гняв и да разстрои родителите си.

Един от начините, по които малкото дете отрано про­явява пасивно-агресивни тенденции, е да се напишква след като родители­те му са го научили да използва тоалетната – много ефективен, но нездравословен начин за изразяване на гнева. В повечето случаи родителите забраняват израза на какъвто и да било гняв, особено словесен. Много малко родители могат да се оправят в подобна ситуация. Повечето си вкарват автогол – колкото повече наказват детето си, толкова повече то се напишква, защото подсъзнателно иска да ги разстрои. Каква дилема! В това положение както родите­лят, така и детето са за съжаление.

Много деца, които ходят на училище, използват пасивно-агресивно поведение, за да изразят гнева си, като получават по-ниски оценки от тези, на които са способни. Тяхното отношение прилича на това: „Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.” За детето с пасивно-агресивно поведение, което използва слабите си оценки, за да ядоса родителите си, това значи: „Можеш да ме накараш да ходя на училище, но не можеш да ме принудиш да получавам добри оценки.” Ще повторя, спрямо ПА поведение родителите са безпомощни – детският гняв е контролиран и не се проявява видимо. Колкото повече родителите се объркват и разстройват (което е и подсъз­нателната цел на всичко това), толкова повече се влошава положението.

ВАЖНО Е ДА ПОДЧЕРТАЯ, ЧЕ ДЕТЕТО С ПАСИВНО-АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ…. НЕ ПОСТЪПВА СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, за да разгневи автори­тетните фигури. ДЕЙСТВИЯТА МУ СА ЧАСТ ОТ ЕДИН НЕСЪЗНАТЕЛЕН ПРОЦЕС, ЗА КОЙТО ТО НЕ СИ ДАВА СМЕТКА… И КЪМ КОЙТО Е БИЛО ТЛАСНАТО ПОСРЕДСТВОМ  „КАПАНА НА НАКАЗАНИЕТО”.

Пасивно-агресивното поведение е много често срещано. Защо? ЗАЩОТО ПОВЕЧЕТО ХОРА НЕ РАЗБИРАТ ГНЕВА СИ… ИЛИ НЕ ЗНАЯТ КАК ДА СЕ СПРАВЯТ С НЕГО!!! ТЕ ЧУВСТВАТ, ЧЕ ГНЕВЪТ Е НЕРЕДЕН ИЛИ ГРЕШЕН И…. ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗКОРЕНЕН ОТ ДЕТЕТО. ТОВА Е СЕРИОЗНА ЗАБЛУДА…, защото всяко човешко същество е изпитвало гняв (докато не се научи да го контролира). Ако когато детето ви е ядосано, вие го пляскате или му крещите: „Спри да говориш по този начин! Забранявам ти!”, или викате: „Млъкни или ще те плесна!”, какво може да направи то? Само две неща – може да не ви послуша и да продължи „да говори по този начин” или да ви послуша и „да спре да говори по този начин”. Ако избере второто и престане да изразява яда си, той просто ще бъде потиснат и ще остане не намерил изход в детското подсъзнание, в очакване да се прояви по-късно чрез неуместно и/или пасивно-агресивно поведение.

ДРУГА ГРЕШКА, КОЯТО ПРАВЯТ НЯКОИ РОДИТЕЛИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОТИСКАНЕТО НА ГНЕВА Е… НЕУМЕСТНИЯТ ХУМОР! Когато ситуацията стане напрегната, особено ако някой започва да се нервира, има родители, които се шегуват и се опит­ват с хумор да разредят напрежението. Разбира се, хумо­рът е чудесно средство във всяко семейство. Но когато той се използва постоянно, за да се избегне нужното справяне с гнева, децата просто не могат да се научат да го преодоляват по подходящ начин.

ПАСИВНО-АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В ТВЪРДО УСТАНОВЕН, ОБИЧАЕН МОДЕЛ, който може да се запази за цял живот. ДА ПРИНУЖДАВАМЕ ДЕТЕТО ДА ПОТИСКА ГНЕВА СИ И… ДА НЕ СЕ СПРАВЯ С НЕГО ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН, ЗНАЧИ ДА ГО ОБУЧАВАМЕ НА ОНОВА, КОЕТО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИ…. РЕШАВАЩО Е ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА КОНТРОЛИРА ГНЕВА СИ ПО НАЙ-УМЕСТНИЯ НАЧИН. ТОВА ЩЕ СТАНЕ, КАТО ГО НАУЧИМ ДА ТРАНСФОРМИРА ГНЕВА СИ, А… НЕ ДА ГО ПОТИСКА!!.

Да научим своето малко или пораснало дете да контро­лира гнева си – това е според мен наистина най-трудната част от родителската отговорност. Първо, то е най-трудно, защото не идва естествено, както видяхме естес­твеният ни отговор на детския гняв е да бъдем още по-ядо­сани от детето и да стоварим гнева обратно върху него. Второ, да го научим по най-добрия начин да контролира гнева си е много трудно, защото това е дълъг и еднообра­зен процес. Внимавайте и използвайте наказанието като крайна мярка, „въздържайте се да стоварвате своя гняв върху детето. Родители, моля ви, направете всичко, което е по силите ви, за да останете любезни с детето си и въпреки това да бъдете уместно твърди. Любезността включва нежна обич, оптимизъм и стремеж да не се насаждат страх и безпокойство у детето, особено чрез нашия собствен гняв. Твърдостта включва ясни изисквания и последователност. Твърдостта не значи грубост и липса на гъвкавост. Тя е съобразена с възрастта, способностите и степента на зрялост на детето.

ТОВА Е БАВЕН ПРОЦЕС, ЗАЩОТО КОНТРОЛИРАНЕТО НА ГНЕВА Е ВЪПРОС НА УЗРЯВАНЕ. ЕДИН НЕЗРЯЛ ВЪЗРАСТЕН… СЕ СПРАВЯ С ГНЕВА СИ НЕЗРЯЛО! ЕДИН ЗРЯЛ ВЪЗРАСТЕН… СЕ СПРАВЯ С ГНЕВА СИ ЗРЯЛО!

“Детето – как да го обичаме истински”
Д-Р РОС КЕМБЪЛ

 

Love&Shakti център предлага Emotional Healing Sessions - индивидуална терапия, която е ориентирана към работа с психиката и емоциите.

За повече информация и записване:
Любов 
Shakti – тел. 0897 40 16 20       тел. 0878 77 60 76

Facebook Twitter Email