КАК МОЖЕ НУЖДАТА ДА БЪДЕ… ЛЮБОВ?!

КОГАТО ЗАВИСИШ ОТ ДРУГИЯ ЧОВЕК,… ВИНАГИ ИМА НЕЩАСТИЕ!… В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство…  Тогава започваш да си отмъщаваш по разни фини начини, защото човекът, от който трябва да зависиш, придобива власт над теб. Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде зависим, защото зависимостта убива свободата. А любовта не може да разцъфти в зависимост – любовта е цвете на свободата, тя има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Другият човек не трябва да се намесва в нея. Тя е много деликатна.  Когато зависиш, другият човек непременно ще властва над теб и ти ще се опитваш да властваш над него. Това е борбата, която се води между така наречените…. влюбени. Те са върховни врагове, в непрекъсната битка. Съпрузи и съпруги – какво правят те? Обичането е нещо много рядко – борбата е правило, любовта е изключение. И те във всеки момент се опитват да властват – да властват дори и чрез любовта. Ако съпругът помоли съпругата, тя отказва, не иска…. Тя е голяма скръндза – дава, но много неохотно, иска да те накара да си въртиш опашката пред нея. А такъв е случаят и със съпруга. Когато съпругата има някаква нужда и го помоли, той й казва, че е уморен. Имал толкова много работа в службата, че наистина се е преработил, и би искал да отиде да спи.

ТОВА СА НАЧИНИ ДА….МАНИПУЛИРАШ, ….ДА МОРИШ ДРУГИЯ ЧОВЕК С ГЛАД…, ДА ИЗГЛАДНЯВА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ… ТАКА, ЧЕ ДА СТАВА ВСЕ ПО-ЗАВИСИМ И ПО….ЗАВИСИМ!!!…Естествено, жените са по-дипломатични в това от мъжете, защото мъжът вече е силен. Той няма защо да търси изтънчени и хитри начини как да бъде силен, той е силен. Той управлява парите – това е силата му. Телесно е по-силен. В продължение на векове е формирал ума на жената да мисли, че той е по-силният, а тя няма сила. Мъжът винаги се е опитвал да намери жена, която да е във всяко отношение по-нисша от него. Мъжът не иска да се жени за жена, която е по-образована от него, защото тогава силата му е под въпрос. Той не иска да се жени за жена, която е по-висока от него, защото една по-висока жена ще изглежда да е нещо повече от него. Той не иска да се жени за жена, която е прекалено интелектуална, защото тогава тя ще спори, а аргументите могат да унищожат силата. Мъжът не иска да има жена, която е много известна, защото тогава той отива на второ място. И в продължение на векове мъжът е искал да има жена, която да е по-млада от него. Защо жена ти да не е по-стара от теб? Какво лошо има в това? Но по-възрастната жена е по-опитна – а това унищожава силата.

Така че, мъжът винаги е искал жената да е по-принизена – ето защо жените са загубили част от височината си. Няма причина за жените да са по-ниски от мъжете, изобщо никаква причина. Те са загубили от височината си, защото винаги е била избирана по-ниската жена. Това нещо малко по малко е навлязло в ума им толкова надълбоко, че те са загубили от ръста си. Загубили са от интелигентността си, защото не е имало нужда от интелигентни жени – интелигентната жена е представлявала природна аномалия. Сигурно ще се изненадате да научите, че ръстът на жените едва през този век е започнал отново да се увеличава. Дори и костите им стават по-едри, скелетът им наедрява. Само за петдесет години… особено в Америка. И мозъкът им също се увеличава и става по-голям, отколкото е бил, черепът се уголемява.

С идеята за свободата на жените се унищожава някакво дълбоко формиране. Мъжът вече е бил силен, така че не е имал нужда да бъде много умен, не му е трябвало да действа по заобиколен начин. Жените не са имали сила. Когато нямаш сила, трябва да си по-дипломатичен – това компенсира. Единственият начин, по който са могли да се чувстват силни, е като бъдат необходими, като карат мъжа непрекъснато да има нужда от тях. Това не е любов, това е пазарлък, и те непрестанно се пазарят за цената. Това е една непрестанна борба…

ЛЮБОВТА СЕ СЛУЧВА… САМО КОГАТО СИ ЗРЯЛ. Ставаш способен да обичаш едва, когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.

Когато ти си, около теб има една аура на любов. Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двама просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има… И естествено и двамата накрая се чувстват победени, и двамата се чувстват измамени.

 Можеш да попиташ който и да е съпруг и която и да е съпруга, можеш да попиташ които и да са влюбени – и двамата се чувстват измамени. Това, че си смятал, че другият я има, си е било твоя проекция – щом си имал погрешна проекция, другият какво може да направи? Твоята проекция е била разбита, другият не се е оказал в хармония с проекцията ти -това е всичко. Но другият човек не е длъжен да бъде според очакванията ти.

И ти си измамил другия… това е чувството на другия човек, защото той се е надявал, че любовта ще потече откъм теб. И двамата сте се надявали любовта да потече от другия, и двамата сте били празни – как би могла любовта да се случи? В най-добрия случай можете да бъдете заедно нещастни. Преди сте били нещастни самостоятелно, поотделно, а сега можете да бъдете нещастни заедно. И помнете, когато двама души са нещастни заедно, това не е просто събиране, а умножение….:)))

Били сте обезсърчени в самота, а сега заедно се чувствате обезсърчени. В това има и нещо добро, и то е, че можеш да хвърлиш ОТГОВОРНОСТТА върху другия – другият те прави нещастен, това му е хубавото. Можеш да се чувстваш спокоен: „С МЕН ВСИЧКО Е НАРЕД :) )) , обаче другият човек… Какво да правя с такава съпруга – противна, заядлива? Човек не може да не е нещастен. Какво да го правя тоя съпруг – грозен, скръндзав?” СЕГА МОЖЕШ ДА ХВЪРЛИШ ОТГОВОРНОСТТА върху другия, намерил си изкупителна жертва. НО НЕЩАСТИЕТО СИ ОСТАВА И СЕ УМНОЖАВА!!!

ЕТО ГО ЗНАЧИ ПАРАДОКСА:  тези, които се влюбват, нямат никаква любов, затова и се влюбват. И тъй като нямат никаква любов, не могат да дават. И още нещо – един незрял човек винаги се влюбва в друг незрял човек, защото само те могат да си разберат един другиму езика. Зрелият човек обича друг зрял човек. Незрелият човек обича незрял човек.

Можеш да продължиш да сменяш своя съпруг или своята съпруга хиляда и един пъти, и все отново и отново ще попадаш на същия тип жена и същото нещастие ще се повтаря – в различни форми, но същото нещастие, почти същото. Можеш да смениш съпругата си, но ти не си се променил – кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Изборът ще дойде отново от твоята незрялост. И отново ще избереш същия тип жена.

Основният проблем с любовта е първо да стане зряла. След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат.Това си е просто така. Ако си на двадесет и пет години, няма да се влюбиш в бебе на две години. Точно по същия начин когато си психологически, духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва. То не може да се случи, ти можеш да видиш, че то ще е безсмислено. Всъщност зрелият човек не пада в любовта…. – той се издига в любовта. Думата „падам” не е правилна. Само незрелите хора падат – те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави – намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят. Те нямат гръбначен стълб, гръбнак; те нямат целостта да могат да останат сами.

Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея – той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В ТОВА НЯМА ПОЛИТИКА… НЯМА ДИПЛОМАЦИЯ…. НЯМА СТРЕМЕЖ КЪМ ДОМИНИРАНЕ!…

Eх, този ….ОШО… :) )…!!!

Следвайте ни и тук:  Facebook Google+

Facebook Twitter Email