ЗА …ТЪГАТА, КОЯТО ИДВА ЗАЕДНО С РАДОСТТА

Когато исках да поздравя Любов Shakti за рождения й ден, толкова много се развълнувах, толкова много чувства дойдоха, че ми трябваше време да ги изразя с думи!…Да намеря думи за да изразя радостта си и винаги, когато съм щастлива се оказа доста трудно, защото първото нещо, което се случи е да се натъжа, доплака ми се и се сдухах. Защо ли??.. Защото радостта, някак е свързана с толкова болка и тъга, че когато исках да напиша нещо хубаво и весело, мъката излезе отгоре…и ми се доплака. НЕ защото в момента се чувствах зле, искам да се радвам. НО сърцето ми плаче, чувството ми е за тъга! Радостта не иска да се появи…не идва..толкова лесно. Отгоре искам да се радвам, а отвътре сърцето ми е тъжно…защо? Защо не мога да се зарадвам? Защо от сърцето ми излиза тъга? Защо има болка, когато искам да съм щастлива?…Защо?!…Всичко ми се сви, сърцето ме заболя…и се разплаках. А РАДОСТТА…КЪДЕ Е?!
Не мога да се свържа с нея, не мога да я почувствам….за да я изразя?!Идва само тъга и самота, болка…и тези чувства ме изолират от всички, които са радостни и щастливи. Това е една друга вибрация! Аз не мога да я усетя…от тези дълбини! Все едно съм на дъното и оттам гледам всичко! И КАК да стигна до радостта и щастието?!…ТОВА е Вибрация с друга честота?!Моето дълбоко чувство на вътрешна самота, изоставеност и болка ме държи на друго място! От това чувство си създавам точно такива ситуации на самота и болка, защото само това познавам….отвътре. Как да преживявам това отново и….отново. Няма друго, освен отхвърляне, изоставяне, болка от това, че съм сама! И ОТКЪДЕ В МЕН…ТЕЗИ ЧУВСТВА?! Като съм живяла в нормално семейство, без особени проблеми. Кой ме е изоставил и отхвърлил…И КОГА??! От малка имах чувството, че това семейство не е мое…и не можех да разбера думите на баща ми, че трябва да сме семейство и да се обичаме и да се подкрепяме…и т.н. ТОВА бяха неразбираеми за мен ДУМИ, не чувствах тази любов за която той говореше, нито подкрепата…нито нищо, което да ме свързва с това „семейство”. Представях си, че това не е „моето„ семейство…имах чувството, че са ме взели отнякъде да съм в „тяхното” семейство. Трябваше да има нещо друго, някакво „друго” семейство, където да мога да усетя любовта и подкрепата и това, че тези хора наистина са загрижени за мен! Бях някак странна и затворена, и сега съм такава на някакво ниво. Предпазвам се!…защото чувам само ДУМИТЕ за любов, а не чувствам тази любов. АЗ ли не съм в ред?! Усещам само страх, омраза, болка…тъга?! А КЪДЕ Е ЛЮБОВТА, ЗА КОЯТО ВСИЧКИ ГОВОРЯТ? МОИТЕ СЕТИВА ЛИ СА ОБЪРКАНИ? КАК МОЖЕ ДА ИМА ЛЮБОВ, И АЗ ДА НЕ МОГА ДА Я ПОЧУВСТВАМ?!…КАК МОЖЕ ДА ИМА РАДОСТ…И АЗ ДА НЕ МОГА ДА Я ПРЕЖИВЕЯ!…Как може да има нещо друго, а аз да остана с това! Не искам да се чувствам така и никога не съм искала, но само това познавам.
Когато всички са щастливи и радостни (или поне…другите, защото аз не съм с тях), моите вътрешни чувства ме изолират от другите!…Създават ми усещането за преграда, стена, която не мога да преодолея,…за невъзможност да съм с тези, които са радостни. Дават ми усещането, че съм сама в целия свят, че никой не се интересува за мен, как се чувствам, че всички имат НЕЩО, КОЕТО АЗ НЯМАМ…И първата ми реакция (на безпомощност и отчаяние) срещу всички е да ги намразя! ТЕ имат нещо и не ми го дават!!! Като, че те са срещу мен, и ми пречат и аз да го имам това нещо (състояние). Толкова ги мразя, че няма накъде повече…все едно са взели нещо мое! С това чувство отвътре няма как да се доближа да никой, защото той ще разбере какво чувствам, че го мразя – поне това ми се върти с „вътрешните” гласове. Вярвайки им…наистина оставам сама и отделена, още повече, че изобщо не ги подлагам на съмнение. А ТРЯБВА?!! Но чувствата са толкова силни, че имаш чувството, че всички ще ги видят! А това са емоционалните реакции на моето вътрешно дете, което е останало…там някъде в мен самотно и изолирано и незнае как да се приближи и да получи нещо друго!
Само първата реакция е омраза или гняв, ЧЕ СА МИ ВЗЕЛИ НЕЩО…ИЛИ ЧЕ НЕ МОГА ДА ПОЛУЧА НЕЩО ОТ „ТЯХ”…. Следващата е тъгата…идва много болка, че не мога да получа, това което искам. Чувството за изоставеност е много силно… ЧЕ НЯМА КОЙ ДА МИ ГО ДАДЕ!!! Това е най-голямата болка…НЯМА КОЙ! Като, че ли всички са изчезнали или поне не са на разположение за мен! Все едно, че мога да умра и никой няма да забележи, че ме няма…Сякаш нямам значение за никой. Това е най-ужасното чувство. И после….идва самоомразата и нищо няма смисъл, щом никой не ме обича! Тогава не ме интересува какво ще стане с мен…и без това НИКОЙ не го интересува за мен. И започва самонараняване – психическо! Сигурно съм ужасна, сигурно не ставам за нищо, сигурно всички ме мразят, сигурно… и с това можеш да направиш всичко, само и само НЯКОЙ ДА ТЕ ЗАБЕЛЕЖИ И ОБИЧА! Нуждата от любов и внимание е огромна.
Това са много силни емоционални реакции, които „тровят„ психиката в дълбочина. И остават незабелязани и неприети, защото никой не иска да усети тази болка и ужас. Това се случва много отрано в психиката ни, като деца. Сега реагираме от….тези си „чувства„ и не разпознаваме реалността. Малкото дете отвътре, само чака да бъде наранено! И при сходна ситуация реагира по този начин! Поне това е ”моето”, за което много често…дори аз не намирам сили и разбиране. А не е нужно много….само приемане и любов. Да приема емоционалните си реакции с любов, но аз се плаша от тях…още!!Въртя се още в същия сценарий…но, вече знам повече. Имам повече любов и сигурност, повече внимание за себе си, за което благодаря на Любов Shakti със сърцето си, с всичките си чувства, защото тя не само е с мен, от толкова време…а и защото тя самата търси истината за себе си…и със своите преживявания подкрепя всички по този път!

ЦВЕТИ

Facebook Twitter Email