Много ми е забавно

Хахахаххахах

Много ми е забавно. Ама много :) :) :)
Но откривам, че не е толкова лесно да стоя с това. Вчера например, по някаква причина радостта ми стана доста неудържима и се чудех на кого да я прехвърля, особено като виждам, че другите не са в това състояние. Все едно, за да продължа спокойно да се радвам, искам и някой друг да започне да се радва. Не ми се получи – останах само аз с моята радост и не беше толкова лошо.
Но забелязвам, че тази радост доведе и един вътрешен диалог: „А как сега ще работиш с това, не ти ли пречи? Какво ще стане с желанията ти, като не работиш за осъществяването им? А с парите? А с външната реалност? Вместо да се постараеш и да помислиш как да постигнеш целите си, какво правиш сега? Нищо, не работиш за тях. И това писане за какво е сега?” И т.н. и т.н. И от другата страна: „Нали се материализира отвътре навън, не слушаш ли Ранди Гейдж, той е мултимилионер: изобилието е състояние на съзнанието и оттам се реализира и материалното такова посредством творчески идеи и т.н. И пак: „Е, добре, как ще стане?” „Не зная как ще стане.” „Е нали имаш яснота вече?” „Имам яснота, но тя не е като план програма, а по-скоро като виждане отвъд, като интуиция.” „Ами ако я загубиш?” „Е с тия приказки досега вярно ще я загубя, от 2 дена слушам как няма да имам яснота и как ще изчезне преди да съм разбрала как работи…какво ти пука на тебе, нали си против и се бориш срещу това така или иначе?!” „Хм” и последва мълчание. Едно на нула за мене.
И тук вече нещо почна да се разпада. Всъщност не е против. Всичките ми противоречиви части се привличат взаимно като магнит, но някои се страхуват повече от други да не би пак да не стане, да не би пак да съм разочарована, да не би пак да съм излъгана. Миналото се обажда. А реално тази част иска най-много да се разширява, да вземе, да върви.
Сякаш – и това беше много ефирно – усетих, че някак си няма нужда от толкова драма, мислене и противоречия, сякаш възмездието се състои в това (тук вече почти не си вярвам, че аз го пиша това) аз да съм радостна, аз да съм добре, аз да искам. Сякаш, хмм, съм си го изработила вече.
Сякаш пречките са наистина по-скоро вътрешни, понеже аз се самоспирам. Аз чакам да се случи някаква определена последователност на събитията, за да се задействам, аз чакам другия да се зарадва, за да мога и аз спокойно да си стоя с моята радост, аз чакам другия да каже първо, за да мога и аз да кажа и т.н.

ПЕТЯ

Facebook Twitter Email